Academia.edu:   Апостолов А. 2013, “СВОБОДНО ПАДАНЕ” на Дж. Стиглиц, Дискусионни материали: Методология на научните изследвания (ИИИ на БАН), с.[7-12], DP 01/2013, ISSN:1312-5079


МЕТОДОЛОГИЯ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ: УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ

 ISSN 1312-5079   DP 01/2013

В поредното издание на Дискусионните материали са представени разработки на докторанти в рамките на курса „Методология на научните изследвания” на проф. д.ик.н. Росица Чобанова, проведен през периода септември – октомври 2013 г.


ВЪВЕДЕНИЕ

Ускорените промени в обществото и икономиката изискват адекватни съвременни научни изследвания. Във връзка с това стана традиция в първия брой на изданието на Института за икономически изследвания „Дискусионни материали“ да се представят учебни разработки на участниците в курса за докторанти по „Методология на научните изследвания“ в рамките на учебната програма на Института за икономически изследвания и Центъра за обучение към БАН. Те съответстват на трите задачи, които трябваше да се разработят, а именно: конспект на основни тези в съвременни и класически трудове, работни формулировки на изследователски въпрос и хипотези, проучване и представяне на изискванията и препоръките за написване на дисертация на Британското кралско научно дружество. Разработките носят характера на дисциплините, в рамките на които се разработват дисертациите, както и авторското възприемане на изискванията по изпълнение на задачите.

В ЧАСТ 1  са представени конспекти на съвременни и класически произведения.

В началото са представени идеите на няколко съвременни и класически автора в областта на икономиката и правото. А. Апостолов представя книгата „Свободно падане“ на Джоузеф Стиглиц, в частта, посветена на ключа към кризата. Въз основа на същата книга Ю. Искренова характеризира идеите на Стиглиц за преход от всеобщо възстановяване към световен просперитет.Д. Симеонов разглежда процеса на финансова иновация:причини, форми и последици, представен в юбилейно издание на Европейската банка за сътрудничество и развитие. С.Наков преставя някои от тезите в книгата  „Смъртта  на  капитала“  от  Майкъл  Е.  Люит.  Е.Маринов  проследява    моменти  от    книгата

„Тайните на икономическите индикатори“. М.Каменов извежда тези за същността и целите на фирмата. Х. Иванов представя класическите тези за заетоатта, икономическото равновесие и работната заплата в общата теория за заетостта, процента и парите на Кейнс. А. Челебийска представя дискусията по конституционна и правна защита на новостите в бизнес методите – състояния, проблеми,възможни решения.

След това са изведени тези от изследвания в други дисциплини. Г. Радева характеризира предаването на фолклорна музика: учене и обучение в книгата на Л.Пейчева – “Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена”. В. Георгиева дискутира комуникативната дименция. М. Милчова определя факторите, въздействащи върху декоративната  украса на възрожденските къщи в стария Пловдив. М. Александров представя историята на корковия  дъб в България. В.Георгиева извежда особеностите на взаимоотношението между терминологична иобщоупотребима лексика.

В ЧАСТ 2 са представени някои от дискутираните по време на курса авторски изследователски въпроси и хипотези. Те се отнасят до правните проблеми при разпределение на печалбите в търговските дружества; последиците от нерегламентирана финансова и икономическа дейност; управлението на ликвиден риск при оптимизиране на портфейли от облигации; методите за оценка на пазарна остатъчна стойност с отчитане на структурните й промени; регионалната икономическа интеграция в Африка; фолклорното пеене: модели на усвояване; термините в езика на медиите; съпоставителните характеристики на българската и английска военна терминология (в областта УЧЕБНИ на операциите по поддържане на мира).

ЧАСТ 3 е посветена на представянето на МАТЕРИАЛИ ЗА САМОПОДГОТОВКА на докторантите въз основа на изисквання на Кралското научно дружество във Великобритания и други източници. Темите покриват широк диапазон от въпроси при подготовка на дисертационния труд, като се започне от формулиране на изследователския въпрос и се стигне до морала и етиката в научните изследвания.


Събирането и техническата обработка на материалите са дело на докторант А.Апостолов, който изпълняваше фукциите на асистент в рамките на курса, за което му изказвам искренна благодарност.Проф.д.ик.н.Росица Чобанова


ЧАСТ 1. ОСНОВНИ ТЕЗИ В СЪВРЕМЕННИ И КЛАСИЧЕСКИ ТРУДОВЕ

„Свободно падане“ на  Джоузеф Стиглиц

 Автор: Докторант Александър Апостолов , ИИИ на БАН За контакт: alexandar.apostolov@gmail.com

Резюме

     Представени са бележки по книгата “Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея” на Дж. Стиглиц1, като се акцентира върху първа част от книгата – „Ключът към кризата”. Разгледани са както основните причини за възникването на  настоящата финансова и икономическа криза, посочвайки виновниците за нея, така и се търси отговор на ключовите въпроси: Как най-голямата икономика в света се озова в състояние на свободно падане? Какви политики и събития отключиха големия срив през 2008 г.? Как и защо допуснахме това да се случи, след като тази криза беше не само предвидима, но и предвидена?

Въведение

     Името на икономиста Джоузеф Стиглиц е добре познато на българската публика. Той е носител на Нобелова награда за икономика за 2001 г., бил е вицепрезидент на Американската икономическа асоциация, а през 2002 г. е бил назначен за икономически съветник на  президента  Георги Първанов. Книгата му „Свободно падане” се опитва да открие къде се коренят причините за финансовата криза от 2008–2009 г. Стиглиц предлага брилянтен финансов анализ на икономическите причини зад банковия колпас, но отива и по-далече, като разколебава дълбоко вкоренената вяра на американците в свободните, т.е. нерегулирани пазари, които биха гарантирали икономическо благоденствие и растеж.

1 Стиглиц, Дж., „Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея“., Издателска къща „ИнфоДар”, 2010 г. , ISBN: 978-594-761-486-4  ,p.30- 63

     Като Нобелов лауреат, председател на Икономическия съвет при президента Бил Клинтън, Джоузеф Стиглиц споделя практически идеи как да преодолеем рецесията по-безболезнено и евентуално как да предотвратим една следваща.

     „Свободно падане” е обвинение срещу Уолстрийт, свободните пазари и „Вашингтонското споразумение“ (което, по думите на Стиглиц, се доверява твърде силно на свободния пазар и неговата възможност за саморегулация и не поставя въпроса за принципа на балансиране). Критиките на Стиглиц са отправени не само към банките, банкерите и други участници на финансовия пазар, към председателите на Федералния резерв Алън Грийнспан и Бен Бернанке и тяхната  политика,  но  и  към  управлението  на   Джордж  Буш.                              Стиглиц  критикува  и администрацията на президента Барак Обама за това, че вместо агресивно да работи за промяна на статуквото, вместо да поправи изпълнената с недостатъци политика на администрацията на Буш, е заложила на консервативна стратегия, която Стиглиц определя като „…да вържем някак положението”. Стиглиц предвижда, че не само рецесията ще е по-дълга и дълбока от необходимото, но и ще излезем от кризата с много по-тежко дългово наследство, с по-малко конкурентоспособна, по-слабо ефективна и по-уязвима за нови кризи икономика — икономика, по-малко подготвена да посрещне предизвикателствата на това столетие.

1. Кой е виновен за кризата?

     Подходът на Стиглиц е откровено полемичен – той още в предговора заявява своето уважение към разбирането на Кейнс за необходимостта от допълване на пазарните фактори с осъзната и планова държавна политика. „Вярвам че пазарът лежи в основата на всяка успешна икономика, но пазарите не функционират добре оставени сами на себе си. Необходимо е държавата да играе известна роля и то не само при спасяването на икономиката, когато пазарът се провали. Икономиките се нуждаят от равновесие между ролята на пазарите и ролята на правителството с не маловажна роля от не-пазарни и не-правителствени организации.”

     За разлика от други икономисти обаче Стиглиц не смята, че кризата е просто резултат от поредица грешни или недалновидни политически решения в областта на икономиката. Той обръща голямо внимание на човешкия фактор, на моралните аспекти на икономическия живот. Това което различава настоящата криза от всички останали преди е това , че тя носи етикета „Произведено в Америка”. Както и фактът, че докато предишните кризи бяха овладени и ограничени , то настоящата, бързо се разпространи по целия свят. Повтаряемостта на едни и същи грешки заради кратката памет на обществото при взимането на решения водят до възкачването на алчността на пиедестал.Алчността на мениджърите, на които „материалните стимули” не отговарят на реалността и „не са в хармония с целите на обществото”. Според автора не е нужно да повтарящ едни и същи мерки, каквито са прилагани  още  в  епохата  на  Голямата  депресия,  а  адаптирането  им  към    съществуващата регулаторна система.Стабилността, постигната след кризата на 30-те години се дължи на закона Глас – Стийгъл. Стиглиц обобщава мярката като логичен начин да се избегне явния конфликт на интереси, която осигурява на САЩ и на света дълъг момент на стабилност и растеж. Стабилността се дължи и търсения ефект на доверие в системата, защото законът предвижда депозитно застраховане, за тези които влагат пари в търговски банки. Конкурентност е другата ключова дума, която олицетворява банковата система на САЩ дълго време. Или поне до момента, в който законът Глас-Стийгъл не е отменен в търсене на по-висока доходност чрез обединение на инвестиционните и търговски банки. Това води отново до саморегулиране от страна на банковия сектор и крах на системата. Това води от своя страна до създаването на ролята на правителството на застраховател на банките и по-точно на богатите им клиенти. Носителят на нобелова награда за икономика смята, че щом в системата има пробив т.е една банка е в ситуация на фалит, то тя трябва да фалира. Правителството трябва да налага превантивни мерки, а не винаги да влиза в ролята на спасител. В „Свободно падане“ се обръща внимание на рисковите фактори във финансовата  сфера – склонността на банките към прекалени рискове, отпускането на кредити чрез ипотеки и манипулации с дебитни и кредитни карти.

Дали ще оползотворим възможността да възстановим усещането си за баланс между пазара и държавата, между индивидуализма и общността, между човека и природата,  между средствата и целите?

     Според автора има нещо особено непристойно и неуместно в опитите на главните участници в американската финансова система да прехвърлят другаде вината за кризата и в книгата е обяснено защо аргументите им са неубедителни. Алчността на финансовите пазари стига до наглост. Пример за това е политическият натиск упражнен върху правителството за гарантирането на студентските заеми. В този случай правителството поема риска, частният сектор прибира печалбите. Представители на кредитните институции посещават служителите и ги подкупват за да изберат тяхната кредитна програма. Авторът фокусира мисълта си върху необходимостта от иновации във финансовите пазари. Нищо няма да бъде същото като преди и това трябва да се преодолее, защото „ …нито можем, нито трябва да се върнем към светът такъв какъвто беше преди, въпросът е какво правим след това”.

     Връщането на доверието в пазара е трудно начинание. Стиглиц подчертава, че оптимизмът на хората няма да бъде устойчив дори ако периодично им повтаряме че нещата се подобряват. Разминаването между надеждите и действителността може да ги отчае още повече. „Само с приказки – заключава авторът – не може да се излезе от рецесия”. Стиглиц се фокусира върху необходимостта от иновации. Той смята, че в света след кризата и финансовата система ще трябва да се промени. „Нито можем, нито трябва да се върнем към светът такъв, какъвто беше преди, въпросът е какво правим след това”.

     Иновации, иновации и отново иновации ще доведат до растеж или по-скоро до излизане от кризата. Битката се съсредоточава в обновлението на икономиката в няколко теми – макроикономика, монетарна политика, финанси, иновации.

2. Историята накратко.

     Глобалната финансово-икономическа криза от 2008 година до сега е сбор на всичко, с което икономистите са се сблъсквали досега, взето заедно – огромен жилищен балон, банкови източвания, проблем с ликвидността, валутни кризи и разстройване на международните капиталови потоци. С всеки описан по-горе проблем сме се сблъсквали по-различно време през последните години. Въпреки новото време, миналото може да ни научи как да се справим икономическата депресия, която според повечето икономисти настъпва. Стиглиц поддържа идеите на Джон Кейнс – икономистът, който разбра Голямата депресия. В неговия труд „Обща теория на заетостта, лихвата и парите” може да намерим значимостта на икономическите идеи в ново време. Наученото обаче не ни помогна.… full text.

Advertisements